набозала

Речник на българския език

1. набозала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набозала е производна форма на набозая се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набозала — мин. деят. св. прич. ж. р.

набозала е производна форма на набозая се (мин. деят. св. прич. ж. р.).