набозаело

Речник на българския език

1. набозаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набозаело е производна форма на набозая се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набозаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набозаело е производна форма на набозая се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).