набоза

Речник на българския език

1. набоза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

набоза е производна форма на набозая се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. набоза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

набоза е производна форма на набозая се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).