набодяло

Речник на българския език

1. набодяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набодяло е производна форма на набода (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набодяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набодяло е производна форма на набода (мин. деят. несв. прич. ср. р.).