набляло

Речник на българския език

1. набляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набляло е производна форма на наблея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

набляло е производна форма на наблея (мин. деят. св. прич. ср. р.).