наблягало

Речник на българския език

1. наблягало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наблягало е производна форма на наблягам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наблягало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наблягало е производна форма на наблягам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. наблягало — мин. деят. св. прич. ср. р.

наблягало е производна форма на наблягам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. наблягало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

наблягало е производна форма на наблягам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).