наблъскваха

Речник на българския език

1. наблъскваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

наблъскваха е производна форма на наблъсквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. наблъскваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

наблъскваха е производна форма на наблъсквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).