наблъсквала

Речник на българския език

1. наблъсквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наблъсквала е производна форма на наблъсквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наблъсквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наблъсквала е производна форма на наблъсквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. наблъсквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

наблъсквала е производна форма на наблъсквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. наблъсквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наблъсквала е производна форма на наблъсквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).