наблеела

Речник на българския език

1. наблеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

наблеела е производна форма на наблея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. наблеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

наблеела е производна форма на наблея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).