набичил съм

Речник на българския език

1. набичил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набичил съм е производна форма на набича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. набичил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

набичил съм е производна форма на набича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).