набичил е

Речник на българския език

1. набичил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набичил е е производна форма на набича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набичил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набичил е е производна форма на набича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).