набичило е

Речник на българския език

1. набичило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набичило е е производна форма на набича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набичило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набичило е е производна форма на набича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).