набичила

Речник на българския език

1. набичила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набичила е производна форма на набича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набичила — мин. деят. св. прич. ж. р.

набичила е производна форма на набича (мин. деят. св. прич. ж. р.).