набичели

Речник на българския език

1. набичели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

набичели е производна форма на набича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набичели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

набичели е производна форма на набича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).