набичели
1.
набичели —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.
набичели
е производна форма
на набича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).
2.
набичели —
мин. деят. несв. прич. мн. ч.
набичели
е производна форма
на набича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).