набитите

Речник на българския език

1. набитите — мн. ч. членувано

набитите е производна форма на набит (мн. ч. членувано).

2. набитите — мин. страд. прич. мн. ч. членувано

набитите е производна форма на набия (мин. страд. прич. мн. ч. членувано).