набил е

Речник на българския език

1. набил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набил е е производна форма на набия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набил е е производна форма на набия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).