набила съм

Речник на българския език

1. набила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

набила съм е производна форма на набия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. набила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

набила съм е производна форма на набия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).