набила

Речник на българския език

1. набила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набила е производна форма на набия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набила — мин. деят. св. прич. ж. р.

набила е производна форма на набия (мин. деят. св. прич. ж. р.).