набил
1.
набил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
набил
е производна форма
на набия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
набил —
мин. деят. св. прич. м. р.
набил
е производна форма
на набия (мин. деят. св. прич. м. р.).