набил

Речник на българския език

1. набил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набил е производна форма на набия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набил — мин. деят. св. прич. м. р.

набил е производна форма на набия (мин. деят. св. прич. м. р.).