набиело

Речник на българския език

1. набиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набиело е производна форма на набия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набиело е производна форма на набия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).