набиели

Речник на българския език

1. набиели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

набиели е производна форма на набия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набиели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

набиели е производна форма на набия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).