набиела

Речник на българския език

1. набиела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набиела е производна форма на набия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набиела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

набиела е производна форма на набия (мин. деят. несв. прич. ж. р.).