набиел

Речник на българския език

1. набиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набиел е производна форма на набия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

набиел е производна форма на набия (мин. деят. несв. прич. м. р.).