набивахте

Речник на българския език

1. набивахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

набивахте е производна форма на набивам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. набивахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

набивахте е производна форма на набивам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).