набивало

Речник на българския език

1. набивало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набивало е производна форма на набивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набивало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набивало е производна форма на набивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. набивало — мин. деят. св. прич. ср. р.

набивало е производна форма на набивам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. набивало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набивало е производна форма на набивам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).