набивала

Речник на българския език

1. набивала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набивала е производна форма на набивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. набивала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

набивала е производна форма на набивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. набивала — мин. деят. св. прич. ж. р.

набивала е производна форма на набивам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. набивала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

набивала е производна форма на набивам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).