набивал

Речник на българския език

1. набивал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набивал е производна форма на набивам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набивал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набивал е производна форма на набивам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. набивал — мин. деят. св. прич. м. р.

набивал е производна форма на набивам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. набивал — мин. деят. несв. прич. м. р.

набивал е производна форма на набивам (мин. деят. несв. прич. м. р.).