наби

Речник на българския език

1. наби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

наби е производна форма на набия (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. наби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

наби е производна форма на набия (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).