набелил си

Речник на българския език

1. набелил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набелил си е производна форма на набеля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. набелил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набелил си е производна форма на набеля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).