набелело

Речник на българския език

1. набелело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набелело е производна форма на набеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набелело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набелело е производна форма на набеля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).