набелели

Речник на българския език

1. набелели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

набелели е производна форма на набеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набелели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

набелели е производна форма на набеля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).