набелел

Речник на българския език

1. набелел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набелел е производна форма на набеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набелел — мин. деят. несв. прич. м. р.

набелел е производна форма на набеля (мин. деят. несв. прич. м. р.).