набелвах

Речник на българския език

1. набелвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

набелвах е производна форма на набелвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. набелвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

набелвах е производна форма на набелвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).