набедял

Речник на българския език

1. набедял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набедял е производна форма на набедя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набедял — мин. деят. несв. прич. м. р.

набедял е производна форма на набедя (мин. деят. несв. прич. м. р.).