набедеше

Речник на българския език

1. набедеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

набедеше е производна форма на набедя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. набедеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

набедеше е производна форма на набедя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).