набедели

Речник на българския език

1. набедели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

набедели е производна форма на набедя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набедели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

набедели е производна форма на набедя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).