набараше

Речник на българския език

1. набараше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

набараше е производна форма на набарам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. набараше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

набараше е производна форма на набарам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).