набаел

Речник на българския език

1. набаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набаел е производна форма на набая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

набаел е производна форма на набая (мин. деят. несв. прич. м. р.).