набавил си

Речник на българския език

1. набавил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набавил си е производна форма на набавя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. набавил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

набавил си е производна форма на набавя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).