набавил е

Речник на българския език

1. набавил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набавил е е производна форма на набавя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набавил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набавил е е производна форма на набавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).