набавило

Речник на българския език

1. набавило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набавило е производна форма на набавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набавило — мин. деят. св. прич. ср. р.

набавило е производна форма на набавя (мин. деят. св. прич. ср. р.).