набавили

Речник на българския език

1. набавили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

набавили е производна форма на набавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. набавили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

набавили е производна форма на набавя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).