набавил

Речник на българския език

1. набавил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

набавил е производна форма на набавя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. набавил — мин. деят. св. прич. м. р.

набавил е производна форма на набавя (мин. деят. св. прич. м. р.).