набавело

Речник на българския език

1. набавело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

набавело е производна форма на набавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. набавело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

набавело е производна форма на набавя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).