мяташе

Речник на българския език

1. мяташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

мяташе е производна форма на мятам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. мяташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

мяташе е производна форма на мятам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).