мятаха

Речник на българския език

1. мятаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

мятаха е производна форма на мятам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. мятаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

мятаха е производна форма на мятам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).