мятала

Речник на българския език

1. мятала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мятала е производна форма на мятам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. мятала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

мятала е производна форма на мятам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. мятала — мин. деят. св. прич. ж. р.

мятала е производна форма на мятам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. мятала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

мятала е производна форма на мятам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).