мята

Речник на българския език

1. мята — сег. вр., 3 л., ед. ч.

мята е производна форма на мятам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. мята — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

мята е производна форма на мятам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. мята — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

мята е производна форма на мятам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).