мязахте

Речник на българския език

1. мязахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

мязахте е производна форма на мязам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. мязахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

мязахте е производна форма на мязам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).