мъчил

Речник на българския език

1. мъчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

мъчил е производна форма на мъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. мъчил — мин. деят. св. прич. м. р.

мъчил е производна форма на мъча (мин. деят. св. прич. м. р.).